Нямаш сили да изгасиш пожар , да се опълчиш на омразата , казвайки „Обичам те”! Нямаш сили, просто така , а ти дори не си се борил, за да си изтощен… Ада, Рая, Ангела, Дявола – виждаш ли ги? Ех, отново се преструваш, отново си нахлузил бялата ледено-студена маска на безразличието.Има ли край? Не, а защо и да има… не е нужно да има край! Рай или Ад , едно и също е,безразлично, все едно, нали? Красота, грозота, смесваш ги, обиждаш и прелестното, и уродливото, без да осъзнаваш, че и ти пренадлежиш към тях.Истината боли , но аз не обичам да лъжа, нали ти казах!? Сега проумявам, бъдещето, миналото и настоящият миг.Всичко е толкова еднакво и толкова различно… Влизаш в измерението ми и се опитваш да промениш системата ми… Защо? Ето вече виждаш болакта, следата от невидимия ти жезъл, ето ги, защо не си доволен, защо не спреш да ме убиваш?! Свършва се, убивайки ме, ти няма да промениш себе си… е,не към добро… ще станеш зъл, ще жадуваш за кръв, не че сега не е така.Ще си жесток и няма да виждаш границите, ще бъдеш по-умният, по-силният, няма да знаеш що е болка… няма да осъзнаваш доброто в себе си, няма да признаваш ни любов, ни истина, ни приятелство.Човек, същество, животно.Това е пътят ти, от човек се превърна в глупак, в безразлично същество,а сега в този миг е всичко, което има смисъл и значение, стана чудовище… стана Дявол, стана… какво? Не мога с думи да те опиша… не мога да те погледна, не защото се страхувам, а защото ме отвръщаваш… Промени се толкова, че изгуби сърето си и взе част от мен, стари приятелю!Да, беше такъв, с теб бяхме неразделни.Не с теб, с човека в теб, който ти уби… Не ти се моля, не искам въздух от теб.Питам те само едно… видя ли себе си… осъзна ли грешките, прие ли съдбата си, добър ли е животът ти? Май това не бе само един въпрос… Е, това е… живей Дяволе, омразо, предателство, глупост, безразличие, жестокост… Аз съм добре, аз спрях да се моля, и най- важното не видях себе си у теб! Това е хубаво, нали? Все пак останах Човек… Е, видяхте ли себе си, човеци? Осъзнахте ли грешките, човеци?






 

 

 

I want the world to see what you mean to me. *
 

Omitted, all the voyage of their life is bound up in sorrows and in miseries. On such a full sea, are we now afloat, and we must take the current when it serves or lose our ventures. - Julius Caesar - Shakespeare 

 

It is never rude or selfish. It does not take offense and is not resentful. Love takes no pleasure in other people"s sins, but delight in the truth it is always ready to excuse, to trust, to hope and to endure in whatever comes...